Всяка тревога на майката се прехвърля върху детето

Много детски страхове възникват неочаквано, не се задържат дълго и изчезват безследно без никакви последствия.
Но ако те се игнорират, потискат или родителите ги приемат като нещо несериозно, могат да се превърнат в истинска невроза.
В първата част на материала разказахме за страховете, които са характерни за различните възрастови периоди и как се проявяват те.

Някои страхове наистина са свързани с периода на израстване и съзряване, а други се раждат поради неблагоприятната атмосфера в семейството (кавги, прекомерна строгост, липса на емоционален контакт с детето).

"Заразните" страхове

Понякога родителите сами предизвикват безпокойство у децата, проектирайки собствените си страхове върху тях: „Не пипай кучето, то ще те ухапе“, „Не стъпвайте върху решетката, ще се отвори и ще паднеш“, „Не пипай тази буболечка, може да те ухапе!“.
Всяко безпокойство на майката се прехвърля върху детето.
Ако възрастните упорито и твърде емоционално акцентират върху опасностите, те неволно ще „заразят“ детето със своите страхове.
Изрази като „Ако се държиш така, ще те дам на онова семейство там“, „Ако не си изпиеш лекарството, ще влезеш в болница, ще ти бият инжекции“ . Подобни изрази изобщо не трябва да се използват.
Страховете може да се родят и от неприятно, травматично преживяване. Например „Зъболекарят ми извади зъбче и болеше“, „Кучето ме изплаши. Лаеше силно“, „Водата в банята ме попари“.
Страхът от лекари, кучета, къпане в банята, са често срещани.

Как може да го избавим от страха

Наблюдавайте детето и го попитайте от какво толкова се страхува. Справянето със страховете е много важно. В края на краищата, този, който не е успял да ги преодолее в детството си, ставайки родител, вероятно ще прехвърли своите страхове и притеснения на детето.
Ако все пак имате нужда от помощ от ваша страна, ще трябва да започнете не от детето, а от себе си. 
Първо: то трябва да знае, че е обичано и винаги ще бъде подкрепяно и разбирано.

Деца гледат страшен филм. Снимка: Getty

Изградете отношения на доверие с детето. Обичайте го такова, каквото е, с всичките му желания и чувства.
Четете хубави истории, слушайте приятна музика. Организирайте съвместни разходки, игри на открито. 

Второ: то трябва да вярва в себе си. Преди всичко работете върху укрепването на самочувствието му – това е основата. Хвалете го, гордейте се с най-малките му постижения, бъдете винаги до него.

Трето: не го заплашвайте. Не го поучавайте и наставлявайте, не го осъждайте и наказвайте.

Четвърто: без фобии. Борете се със собствените си страхове, не проявявайте прекомерна тревожност и безпокойство.

Помогнете на детето си да получи повече информация за това какво го заобикаля, какви звуци чува, какви явления наблюдава.
Разкажете му за птиците, за влаковете и самолетите, за гръмотевиците, вятъра и животните, които среща в града и на село.

Научете го да е нащрек, но да не се страхува

Опитайте се да предпазите детето от това, което го плаши. Избирайте внимателно книгите, уверете се, че илюстрациите в тях не са плашещи, а вещиците и чудовищата са реалистично изобразени.
Същото може да се каже и за играчките: всички те трябва да имат благо изражение и да не го плашат.
Ако пускате анимационни или образователни програми, следете стриктно тяхното качество и емоционално съдържание, а по-добре ги гледайте заедно.

И накрая, опитайте се да развиете психологическа защита срещу безпокойство, като използвате самия обект, който вдъхва страх у детето. 
Детето се страхува от работеща прахосмукачка? Купете му прахосмукачка играчка – оставете го да я подреди в стаята си.

Страхува ли се от Баба Яга? Нарисувайте я на лист, след това добавете смешни мустаци, чифт уши,  и говорете с нейния глас за личните ѝ проблеми: може би детето ще я съжалява или ще се посмеете заедно на полученото смешно лице.

Страхува се от инжекции? Вземете лекарски комплект - нека ваксинира всички членове на семейството.

Детето побеждава страховете си в игрите. Комбинирайте тези игри с ежедневни ритуали. Например игра на криеница. Скриваме лицето си зад кърпичка или с ръце. Детето се смее и така започва да разбира, че това, което е скрито, не е задължително да е изчезнало.
Ако страхът вече се е развил, приложете поетапно преодоляването му. Например, ако се страхува да се къпе във ваната, започнете със забавно плискане и игри в легенче.
След това напълнете малко ваната и влезте с него във водата. Може би то ще ви помогне да измиете косата си или ще изкъпете заедно любимата му мечка.
Следващият път, когато детето само подготви всичко за къпане на любимата си играчка, добавете и пяна. Съгласете се: първо да измие главата на куклата, а след това е ред на неговата глава, която мама ще измие.

По материали на Parents, Мона Василева